Jump to Navigation

Децата индиго - дар или наказание?

Във Франция тези деца ги наричат "тефлонови", на Британските острови - "децата на хилядолетието", в Русия те са "децата на светлината". Но най-често тях ги наричат "децата индиго". Но кои са те в действителност?

Те често виждат по-рационален начин как да извършат нещо, но обкръжаващите възприемат това като нарушение на правилата. Предишните начини на възпитание не действат върху такива деца - те съвършено не реагират на строгите възпитателни мерки, наказания, заплахи или унижение.

Децата индиго имат система от възгледи, която е невъзможно да се измени чрез влияние отвън. Опитът дори в малка степен да се въздейства на възгледите на такова дете води или до агресия или до заключване в себе си.

За разлика от обикновените деца, при тях не съществуват абсолютни авторитети; те не считат за нужно да обяснят постъпките си; признават свободата на волята. Заедно с това, те са способни да взимат правилни решения, полагайки се изцяло на интуицията си.


"За различните" - особени условия

В много развити страни децата индиго се занимават на държавно ниво. И това не е празно пилеене на време и сили. Може би, именно това „различно” поколение в бъдеще ще спаси цивилизацията ни от нарастващата криза.


Как да ги възпитаваме?

Същността на възпитанието на детето се заключава не в това, да му "надуем" мозъка със знания, а в това, да го свържем с процеса, наречен живот, да му помогнем да намери отговори на въпросите: какъв е източника на живота? Защо всичко произхожда, както произхожда? За какво живеем? Къде се намира възможността за свободен избор на човека и какво изисква от нас тази Висша сила, силата на природата?

Много важен елемент във възпитанието на детето се явява примерът на възрастните. Само в случай, ако обучим децата ни на закона, според който действа природата, разясним им, накъде ни води тя и каква цел преследва, ще можем да дадем в ръцете им практически инструменти, които ще им позволят да се устроят в тази реалност, в която живеем.

Затова днес, когато между стените на училищата се говори за алтруистични ценности - човеколюбие и взаимна поддръжка, а извън пределите им детето вижда обратното - господство на личните, егоистичните интереси над общите, в детето се поражда вътрешен конфликт. За последствията от този конфликт можем да прочетем в статистическите сведения за престъпността и депресията сред учениците. По такъв начин, ние виждаме, че възпитанието е двустранен процес. Можем да възпитаме децата, ако се възпитаме самите себе си. Това е възможно, ако това, което предаваме на децата е толкова важно, както и за нас самите. Тоест, това трябва да са непреминаващи, вечни ценности.


Как и на какво да ги обучаваме?

Процесите на обучение за малкият човек са подобни на необикновени приключения и пътешествия. Не трябва да мислим, че абстрактните и неясните за възрастните понятия се явяват такива и за децата. Ние виждаме, как децата ни прекрасно се справят с такива "сложни" прибори, като компютрите и мобилните телефони, в отличие от родителите си.

Главното в обучението се явява това, че в човека се строи правилно, истинско възприемане на реалността. Децата ни се отличават от нас в това, че те вече са готови да възприемат нашият материален свят, като свят на причините и следствията. По такъв начин, съвременното дете вижда, усеща цялото мироздание като една цяла картина. И това, естествено, се отразява на отношението му не само към своите учители и към своето най-близко обкръжение, но и въобще към целият свят.

Само чрез промяна на своите вътрешни свойства по подобие на свойствата на природата, - говори науката кабала, - човек ще успее да бъде в равновесие с нея, което означава, във състояние на безопасност и съвършенство. Освен това, детето в процеса на развитието си е длъжно да получи знания за природата на мирозданието, защото само по такъв начин то ще може да напълни своите вътрешни стремежи. Ненапълването на тази естествена потребност води до вътрешна криза, и като следствие, към пренебрежително отношение към учителите, безсмислена жестокост и употребата на "напълнения" от друг вид - наркотиците. Затова трябва да започнем с обучение по законите на природата от най-ранна възраст, понеже човек носи през целият си живот това което е усвоил в детството си.

Придобитите знания го правят интегрална част от природата, и затова, за да обезпечи собствената си безопасност, на него не му е нужно повече да изучава карате или джудо. А ако човек не е получил тези знания, тогава самата природа се надига против него, а не "злите врагове" и съдбата. Ако възпитаме подрастващото поколение на тези принципи, ние ще му дадем най-доброто, от всичко което родителите могат да дадат на децата си.