Jump to Navigation

Желанието за контрол

„Контрол е да насилваш събития и хора да действат по твоя начин. Контролът е маска на несигурността.“

Дийпак Чопра

Често ни се иска да знаем, че нещата са „под контрол“, че всичко е наред и че събитията се развиват по  нашия план.

Мечтаем да контролираме мислите си, емоциите си, настроението си, да контролираме живота си.

Опитваме се да предвидим развитието на събитията ходове напред и да предпазим себе си и близките си от евентуални загуби, грешки или беди.

Колкото повече обаче се стремим да контролираме нещата, толкова повече те се изплъзват от контрол.

Силното желание за контрол произхожда от инстинкта за самосъхранение. В основата му стоят различни  страхове – страх от загуба, от неизвестното, от бъдещето, страх от допускане на грешка, от пропускане на нещо важно, от провал, от загубата на време и най-вече страх да не загубим контрол и така да допуснем да ни се случи нещо ужасно и непоправимо.

Стремежът ни да предвидим всички неприятности и да избегнем нежеланото създава една постоянна тревожност,  а тя  е  сред основните предпоставки за  появата на паник атаки.

Силното напрежение и тежкото бреме да носим отговорност за всичко, което се случва,  в един момент се обръща срещу нас. Сякаш за да ни докаже, че не можем да контролираме целия свят, се случва точно това, от което сме се страхували.

Хората, страдащи от ПА изпитват  парализиращ страх от припадане, полудяване, смърт. Когато разговарям с тях и проследим страха до края, почти винаги се оказва, че това от което най-много се срахуват  всъщност е от загубата на контрол (над съзнанието или над тялото си).

Както съм писала, аз също съм преживяла паник атаките и една от причините, довели ме до тях беше желанието ми за контрол, желанието ми да предпазя себе си и близките си от всички вероятни беди, които раждаше въображението ми. Най-големият ми страх беше страхът от загуба на контрол, страхът че може нещо лошо да се случи и аз да съм безсилна да го спра.

Този страх предизвиква още по-силно  желание за контрол, а то от своя страна засилва страха. Тогава естествената реакция на човек е да се опита да контролира и страха, да контролира и подтиска емоциите и мислите си. Но страхът може да си иде само ако го „пуснеш“, ако престанеш да го задържаш с контрола.

Хората, които винаги искат да държат нещата „под контрол“ обикновено са прекалено отговорни. Те са научени, че трябва да поемат отговорност за всичко в живота си и че случващото се зависи само от тях.

Затова те правят планове, създават си мислен сценарий, по който трябва да се развият събитията и се стремят да вкарат всички и всичко  в него. Често ако тръгнат на път, те си взимат лекарства за всякакви евентуални болести, взимат предпазни мерки за всичко, което би могло да им се случи.

Когато следват дадена своя идея, обикновено искат сами да „пипнат“ всичко и нямат доверие на никой друг. Непрекъснато проверяват дали  ходът на събитията следва техния план и ако нещо не е точно така, както желаят, започват  да насилват ситуацията – опитват се да пришпорят събитията и хората.

Те се съсредоточават се върху плана си и не си позволяват да го променят или да приемат друг вариант.

Желанието за контрол ни пречи и за реализирането на желанията ни.

То ни кара да бъдем в напрежение, пречи ни да се доверим и да допуснем желаното  в живота си.

За мен една  от най-големите спънки при осъществянето на намеренията ми е  било  вкопчването в желаното, стремежът ми обстоятелствата да се подредят по моя начин и недоверието към живота.

Пропускала съм възможности само защото съм настоявала да следвам  точно моя план и съм била убедена, че всичко зависи само от мен.

Докато осъзнах, че със силното си желание за контрол сякаш съм казвала на Вселената – „Не, ти не знаеш как да подредиш живота ми, искам да бъде по моя начин. Нямам ти доверие…“

Когато отпусна контрола и престана да се опитвам да управлявам света, нещата се случват, макар и често по съвсем различен начин от   първоначално замисления.

Защото когато отпуснем юмрука, в който така силно сме стискали желанието си, то започва да става реалност. Сякаш Вселената е била притихнала в очакване да отворим дланта си, за да постави в нея мечтата ни…

Възможно ли е да постигнем контрол над живота си?

Истината е, че най-добрият начин да постигнем контрол е да се откажем от контрола.

Разбира се, това не означава да не правим планове и да не взимаме никакви предпазни мерки. Но не бива да налагаме на света своя начин и да пришпорваме нещата.

Трябва да отпуснем хватката, да престанем да притискаме, просто да  се „пуснем“…

Как?

Често сте ме питали – как да се „пусна“, как да се доверя?

Когато желанието за контрол е носено дълго време, става част от характера ни, от поведението ни  и ние си мислим, че е невъзможно просто да се „пуснем“.

Струва ни се, че ако изведнъж пуснем юздите, всичко ще се обърка, ще настъпи хаос, ще се случат беди, нищо няма да е както трябва и ние ще бъдем виновни за това, че не сме го предотвратили. Това е заблуда.

Истината е, че с контрола, който се опитваме да упражним ние не подреждаме света. Не бихме и могли да го направим.

Осъзнайте, че в света има една Сила, която е по-могъща от нас, която управлява всичко и се грижи нещата да се случват по най-добрия за нас начин ако и позволим това.

Лао Дзъ казва:

„Който иска да промени света според желанието си, е обречен на провал. Светът се определя от Пътя, а не от човека.

Светът се управлява, ако оставиш нещата да следват хода си.

Намесата прави света неподвластен.“

Отпуснете се, престанете да стискате юмруци, да следите и да насилвате нещата.

Осъзнайте, че с контрола вие задържате и прикривате страховете си. Доверете се на Вселената, на природата, на тялото си, на живота и си позволете да бъдете щастливи.

Помнете, че ние не можем да контролираме обстоятелствата и хората, но можем да контролираме нашето отношение към случващото се.

Нашата задача е да насочваме живота си в желаната посока, а не  да му налагаме непременно нашия сценарий. Защото Вселената знае най-добре кое ще е най-добро за нас и често има за нас друг план…Понякога тя ни подава ръка, посочва ни пътя, но ние не го виждаме или не го приемаме, само защото не е според нашия замисъл.

Така че ако нещата не станат по начина, които сте замислили, ако се появи пречка или проблем, помислете дали това не е нова врата, която може да ви доведе до целта по друг път.

Разбира се, няма как да се освободим от желанието си за контрол отведнъж. Необходимо е търпение и непрекъснато напомняне да се отпуснем и да се доверим на живота.

Трябва да променим старите си убеждения, че светът е опасно място и че ние сме отговорни за асолютно всичко, което се случва.

На мен много ми помагат тези утвърждения,  повечето от които са взаимствани от Луиз Хей:

  • Всичко се случва в точния момент, на точното място по най-правилния за мен начин.
  • Всичко, което ми е нужно идва при мен.
  • Всичко, което ми е нужно да знам, ще ми бъде подсказано.
  • Светът е безопасно място. Бог се грижи за мен. Доверявам се на Висшата сила. Всичко е наред.
  • Всичко, което ми се случва е за мое най-висше добро. Отворен съм за знаците, които ми  посочва Вселената.
  • Има време, всичко се случва в правилната последователност.

И т. н. може да продължите с утвържденията, които искате да станат истина за вас.

А вие какво мислите? Споделете вашето мнение и опит.

Източник: https://sebepoznanie.com/psihologiq/samopomosht/jelanie-za-kontrol/